Второто заседание на Тематичната работна група (ТРГ) на Националната Рибарска Мрежа „Инструменти за преодоляване на последиците от COVID-19 в рибарските райони“ се проведе онлайн чрез платформата Zoom. В него взеха участие над 30 заинтересовани страни от развитието на сектор “Рибарство и аквакултури” и рибарските райони в страната - представители на дирекция “Морско дело и рибарство”, Министерство на земеделието, храните и горите, експерти от екипите на МИРГ, представители на сектор “Рибарство и аквакултури”, общини, браншови и работодателски организации, включително експерти от АИКБ (Асоциация на индустриалния капитал в България) - национално представителна работодателска организация. 



Второто заседание на работната група беше открито от г-н Енчо Иванов, ключов експерт "Водено от общностите местно развитие" в Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа, който поздрави участниците с добре дошли и припомни основните цели на ТРГ:

  • да се анализира и обсъди въздействието, което пандемията COVID-19 оказа и продължава да оказва върху развитието на сектор „Рибарство и аквакултури“ и рибарските райони в страната;

  • да се генерират идеи и да идентифицира подходящи мерки и механизми за справяне с негативните последици от пандемията, прилагайки подхода „отдолу-нагоре“, при който водещата роля имат заинтересованите страни и местните общности;

  •  да се формулират конкретни предложения за съвместни действия, подходящи инструменти и инициативи, вкл. законодателни инициативи, за подпомагане на сектор „Рибарство и аквакултури“ и по-бързото възстановяване на икономическата активност, запазване на заетостта и доходите в рибарските райони.

 

Г-н Стоян Котов, директор на Дирекция "Морско дело и рибарство", МЗХГ поздрави екипа на Националната Рибарска Мрежа за организирането на заседанието и възможността да се представят и обсъдят със заинтересованите страни инструментите за подпомагане на сектор “Рибарство и аквакултури”. Той изрази удовлетвореност, че предоставената на рибарите, производителите и преработвателите от сектор “Рибарство и аквакултури” финансова помощ по предприетите от Министерство на земеделието, храните и горите компенсаторни мерки по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 във връзка с COVID пандемията, е била навременна и е предотвратила риска от фалити, в резултат на което дейността на нито една фирма от сектора не е прекратена. Г-н Котов обърна специално внимание на научените уроци в процеса на изпълнение на COVID-19 мерките по ПМДР 2014-2020, чието реализиране е дало възможност да се направи анализ на икономическата активност, която операторите в сектор “Рибарство и аквакултури” извършват и да се оцени в каква степен реално секторът е бил засегнат от пандемията. В допълнение, г-н Котов изрази удовлетвореност и от това, че предоставените компенсации са допринесли и за изсветляването на сектора - тема, предмет на широко обсъждане и в рамките на работната група. Той сподели важни изводи, които са направени при прилагането на COVID-19 мерките, например, относно Мярката за временно прекратяване на риболовните дейности, която според г-н Котов е добър инструмент, който следва да може да се използва при необходимост и занапред. Затова мярката е залегнала и в проекта на Програма за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА) през следващия програмен период, допълни г-н Котов.  Той съобщи още, че при необходимост COVID-19 мерките ще бъдат отворени и през следващата година. Едновременно с това се работи активно и по подготовката за следващия програмен период, като в новата Програма за морско дело, рибарство и аквакултури ще бъдат включени и нови инструменти в подкрепа развитието на сектора, част от които са били предмет на обсъждане в рамките на работната група, поясни г-н Котов. В края на представянето на постигнатия напредък и направените изводи в резултат от реализирането на COVID-19 мерките от ПМДР 2014-2020 като основен инструмент в подкрепа на сектора, г-н Котов пожела успех на второто заседание на Тематичната работна група и ползотворни дискусии.


По първа точка от дневния ред, г-жа Силвия Атанасова, ключов експерт “Сътрудничество и иновации” в Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа, представи в обобщен вид основните изводи относно въздействието на пандемията COVID-19 върху развитието на сектор “Рибарство и аквакултури”, направени в рамките на предходното заседание, а именно:

  • Нарушаване ритмичността на доставките, а оттам и на производствените процеси;

  • Спад в търсенето на пазара, като негативното въздействие на пандемията върху търсенето е по-силно на външните пазари, отколкото на вътрешния пазар - особено по време на обявеното извънредно положение в периода март-април 2020 г.;

  • Нарастване на цените на суровини и материали, особено на цените на фуражите за риба, които се осигуряват предимно чрез внос;

  • Спад в цените на някои видове риба, вкл. Поради увеличаване дела на нелоялните търговски практики - дъпмпинг на цените, увеличаване на сивия сектор.

Общата оценка за въздействието върху икономическите оператори в сектор “Рибарство и аквакултури”, извършена на база дискусиите в рамките на предходното заседание на работната група, проведено през месец септември 2020, и резултатите от проучването сред заинтересовани страни, обхваща следните основни измерения на отрицателното въздействие:



    Г-жа Атанасова подчерта, че задачите на тази работна група, освен да оцени въздействието, е да формулира конкретни предложения за решаване на идентифицираните проблеми и конкретните измерения на негативното въздействие. Тя обърна специално внимание и на един от основните изводи, направен в рамките на предходното заседание, а именно: предложенията за инструменти в подкрепа на сектор “Рибарство и аквакултури” да се планират в дългосрочен план, защото негативните ефекти от пандемията ще продължат да се набюдават през следващите няколко години.


    След това, експертите от Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа, представиха основните резултати от проведеното проучване за въздействието на COVID-19 върху развитието на сектора, като подчертаха, че те в голяма степен потвърждат основните изводи, направени в рамките на първото заседание на работната група. Г-жа Атанасова отбеляза, че според данните от проучването над 80 % от анкетираните, смятат, че пандемията е оказала силно отрицателно въздействие върху извършваните от тях дейност, като в най-голяма степен влиянието е върху веригата на доставки и приходите от дейността, следвано от операции/процеси (вкл. производствени процеси), а в най-малка степен - върху запазването на работните места.



     

    По втора точка от дневния ред бяха представени идеи и предложения за инструменти в подкрепа на сектор „Рибарство и аквакултури“, генерирани в рамките на първото заседания на ТРГ, както и предложения, изпратени от заинтересованите страни чрез електронната поща на Националната Рибарска Мрежа - office@nrmbg.com 


    Най-напред бяха разгледани предложенията за осигуряване на финансиране за сектор “Рибарство и аквакултури” - чрез COVID-19 мерките и финансовите инструменти по ПМДР 2014-2020. Според резултатите от проведеното проучване на НРМ над 70 % от участниците в проучването оценяват достъпа до финансова подкрепа за справяне с последиците от пандемията (чрез оперативни програми, заеми/гаранции по кредити) като лесен и задоволителен.

    Относно финансовите инструменти за преодоляване на последиците от COVID-19, г-жа Невена Тодорова от дирекция “Морско дело и рибарство”, МЗХГ, сподели, че се изчаква предварителната оценка за прилагането им, която да даде реална представа за това, по кои мерки и приоритети от ПМДР 2014-2020 се очаква да има най-голям интерес и съответно по кои ще могат да се прилагат финансовите инструменти. Г-жа Тодорова разясни, че за следващия програмен период също се предвижда финансовите инструменти да бъдат включени като възможност за финансиране, а финансирането за големи предприятия в сектора е възможно да бъде до 100% чрез финансови инструменти.

    След първата част от дискусията, експертите от Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа представива следващата група предложения в подкрепа на сектора, а именно: търсенето на механизми за насърчаване на заетостта, както и повишаване на квалификацията на заетите в сектор “Рибарство и аквакултури”. Според данните от проучването на Националната Рибарска Мрежа, над 90 % от анкетираните подкрепят такъв тип мерки и смятат, че те биха допринесли за справяне с негативните последици от пандемията в сектора.

    Г-жа Невена Тодорова от дирекция "Морско дело и рибарство" към МЗХГ, разясни, че в новата Програма за морско дело, рибарство и аквакултури за следващия програмен период (2021-2027), която в момента се разработва,  повишаването на квалификацията в сектора ще може да се осъществява чрез 2 мерки:

    • “Продуктивни инвестиции в аквакултурите” и
    • “Преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултури”.

    Тя поясни, че нуждата от повишаване на квалификацията на заетите в сектор "Рибарство и аквакултури" е идентифицирана и в извършения SWOT анализ за целите на програмирането през следващия програмен период. Г-жа Боряна Воденичарска от дирекция “Морско дело и рибарство” допълни, че дейности за повишаване на квалификацията на работниците и служителите са предвидени и по приоритет 1 от новара програма и по-конкретно по мярка “Здраве и безопасност”. Г-жа Тодорова посочи още, че повече детайли по темата ще бъдат представени на по-късен етап, когато експертите от МЗХГ имат повече яснота и когато бъде приет новия Регламент на ЕС за общата политика в областта на рибарството.


    В рамките на представянето стана ясно, че предложението е обсъдено от експертите в Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа, като след направен анализ е установено, че заради демаркацията между оперативните програми сектор “Рибарство и аквакултури” е изключен от почти всички мерки на държавата в подкрепа за запазване на заетостта и повишаване квалификацията на заетите в сектора. В тази връзка експертите от Звеното за управление на НРМ предложиха да се обсъди вариант, при който сектор “Рибарство и аквакултури” да бъде включен в Националния план за действие по заетостта, като по този начин се осигури възможност за получаване на квалификация в областта на рибарството и аквакултурите, както и за субсидирана заетост за работодателите в сектора.


    По темата взе думата г-жа Валентина Радева от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) - представител на един от социалните партньори. Тя посочи, че процедурата по набиране на заявки от работодатели за включване в Националния план за действие по заетостта за 2021 г. са приключили, но заинтересованите страни, които изпитват затруднения във връзка със заетостта и недостига на квалифициран персонал, могат да подадат своите предложения отново от март 2021 г. за Националния план за действие по заетостта (НПДЗ). Г-жа Атанасова изрази готовност Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа да разпространи информация за възможностите за сектора, които се предлагат в рамките на Националния план за действие по заетостта.


    В рамките на заседанието бяха обсъдени и допълнителни предложения във връзка с повишаване квалификацията на заетите в сектора, постъпили по e-mail. Едно от тези предложения беше на Център за професионално обучение (ЦПО) към ЕТ „Виктория – Петранка Митрева“, притежаващ лицензия от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) за провеждане на обучения по професии и специалности от професионално направление „Рибно стопанство“. Предложенията на ЕТ “Виктория-Петранка Митрева” са:

    • Лицензираните от НАПОО центрове за професионално обучение в страната да имат право да бъдат не само изпълнители по проекти, финансирани по ПМДР, но да имат право да бъдат бенефициенти и партньори по мерки от програмата и Стратегии за ВОМР на МИРГ;
    • По отношение на професионалното обучение за повишаване квалификацията на заетите в сектор “Рибарство и аквакултури” да няма условие допустими кандидати да бъдат само Центрове за професионално обучение със седалище на територията на МИРГ, т.к. Лицензираните от НАПОО центрове имат право да извършват обучения в цялата страна, като за целта имат одобрени технически и материални бази за провеждане на обучения в страната.

    Г-жа Невена Тодорова взе думата, като съобщи, че предложението ще бъде взето предвид и обсъдено в процеса на разработване на новата Програма за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027. Тя сподели, че при обоснована потребност може да се обсъди и вариант да се разработи отделна мярка за провеждане на обучения за заетите в рибарството и аквакултурите. Г-жа Тодорова изрази мнение, че Местните инициативни рибарски групи също могат да бъдат въвлечени в процеса на повишаване квалификацията на заетите в сектора.




    На следващо място беше обсъдено предложението за преференциално третиране потреблението на риба и рибни продукти като временна мярка в подкрепа на сектора за справяне с негативните последици от пандемията. Експертите от Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа подчертаха, че това е предложението, предмет на най-широки обсъждания в рамките на Тематичната работна група, като разясниха, че са направили допълнителни проучвания в тази връзка, вкл. анализ на постъпилите предложения в подкрепа намаляване на ДДС ставката за риба и рибни продукти. Според резултатите от проведеното проучване на Националната Рибарска Мрежа във връзка с темата за преференциалното третиране потреблението на риба и рибни продукти с ДДС:  69 % от респондентите в проучването смятат, че намаляването на ДДС ставката върху риба и рибни продукти ще окаже положително въздействие за възстановяване на сектора. Уточнено беше, че съгласно постъпилите предложения за намаляване на ДДС за сектора, луксозните продукти като омари, стриди и други екзотични морски дарове се изключват от предложението за намалена ДДС ставка (както е и в страни с диференцирана ставка на ДДС).


    Представени бяха статистически и аналитични данни във връзка третиране с ДДС потреблението на риба и рибни продукти в страните от ЕС:

    • От 28 страни в ЕС 23 страни прилагат диференцирана ДДС ставка по отношение на хранителни стоки, в т. ч. и рибни продукти:

    • В 18 държави от ЕС ДДС ставката върху риба и рибни продукти е между 0 % и 10 %;

    • В 12 страни (близо 43% от държавите в ЕС) ДДС ставката за риба и рибни продукти е с най-ниско ниво за съответната държава, което показва, че в тези държави рибата и рибните продукти са стоки от първа необходимост с висок приоритет;

    • В 11 страни (над 39% от държавите) ДДС ставката за рибни продукти е със средно ниво;

    • В 5 страни, в т.ч. и България не се прилага диференцирана ДДС ставка.


      Следващият аргумент за ползите от преференциалното третиране на потреблението на риба и рибни продукти с ДДС беше обяснен чрез Кривата на Лафер.




      Когато данъчните ставки се увеличават, първоначално приходите в бюджета нарастват, но до един определен момент, когато започват да намаляват. Този ефект се обяснява най-вече с поведението на икономическите оператори при по-високите ставки на данъчно облагане: колкото по-високи стават данъчните ставки, толкова мотивацията за работа и реализиране на повече приходи намаляват.


      Като пример беше даден отново случаят на Румъния, където приходите за бюджета се увеличават само няколко месеца след намаляване на ДДС върху рибата и рибните продукти - пример, който детайлно анализиран и обсъден в рамките на първото заседание на Тематичната работна група през септември тази година. ДДС ставката върху риба в Румъния е намалена през 2015 г. oт 24 % на 9 %, което въпреки някои скиптични очаквания, води до значително нарастване приходите в бюджета. 


      Експертите от Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа представиха в обобщен вид положителните ефекти от намаляване на ДДС, изложени от представители на бранша, както в рамките на предходното заседание на ТРГ, така и изпратени допълнително по e-mail от заинтересованите страни.


      Положителни ефекти от намаляване на ДДС:

      • Увеличаване на декларирания оборот, съответно данъчната основа и платените данъци (ДДС, корпоративен данък);

      • Дисциплиниране на всички икономически агенти по веригата на доставка (вносители, производители, търговци, дистрибутори, магазини, пунктове за продажба, хотели, ресторанти) и осъществяване на взаимен контрол по отношение на декларирания оборот;

      • Тази мярка е прилагана като основен икономически стимулатор в години на рецесия – например в САЩ през двете Световни войни;

      • Намаляване на крайните пазарни цени предвид икономическата ситуация породена от пандемията и стремежът на всички икономически оператори да стимулират потреблението и да реализират продажби, дори на по-ниски цени, за да си осигурят ликвидност;

      • Стимулиране на продажбите, особенo в период на възстановяване след кризата, породена от COVID-19, поради необходимостта от осигуряване на оборотен капитал и ликвидност за фирмите;

      • Намаляване на косвения натиск върху коректните фирми, които декларират изрядно своите резултати.

      След представените аргументи в подкрепа на предложението г-н Цветелин Велев от Рибена ООД, който ръководи рибовъдното стопанство в Златна панега, Тетевен, сподели своя опит по темата като участник в минали дискусии на високо равнище за промяна на ДДС ставката за сектор "Рибарство и аквакултури". Той разясни, че заради пандемията се наблюдава спад в потреблението и трябва да се търсят механизми то да се стимулира, като преференциалното третиране на ДДС според него е добър инструмент и адекватен механизъм, особено в настоящите условия. Г-н Велев предложи ставката на ДДС да се намали на 10 %, което според него би подпомогнало развитието на сектора и ще даде очакваните ползи, представени в рамките на заседанието. 

       

      Г-н Владислав Влаев, представител на Тракия Виктори ЕООД също изрази своето становище по темата, като преди това не пропусна възможността да благодари на УО на ПМДР за добре свършената работа, довела до получаване на финансова помощ.




      Г-н Влаев от фирма Тракия Виктори ЕООД отбеляза, че намаляването на ставката на ДДС в сектор “Рибарство и аквакултури” е взаимна подкрепа - не само от страна на държавата към сектора, но и от фирмите в бранша към държавата. Той разясни, че според него мярката може да направи така, че държавата, помагайки на бизнеса в сектора, впоследствие бизнесът да помогне на държавата за увеличаване приходите в бюджета. Като пример отново бе дадена Румъния, където намаляването на ДДС ставката за риба и рибни продукти е спомогнала значително да се изсветли рибният сектор. Посочено беше също, че за да доведе тази мярка до изсветляване на бизнесите в сектора, според г-н Влаев е нужно мерките да да имат дългосрочна перспектива и затова при обявяването ѝ публично мярката трябва да се обяви като дългосрочна. Той сподели, че според него начинът е аргументирано да се постигне консенсус, удовлетворяващ взаимно заинтересованите страни - както от страна на публичния, така и на частния сектор.


      Г-н Теодор Дечев, представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) - национална представителна работодателска организация сподели мнение, че мярката за намаляване на ДДС трябва да бъде временна, а впоследствие да се търсят и по-дългосрочни решения. 


      След обсъжданията във връзка с преференциалното третиране на ДДС бяха представени другите предложения за инструменти в подкрепа на сектора, идентифицирани от работната група:




      Г-н Венцислав Кръстев представи повече информация за предложението на Българска транспортна камара за създаване на работна група „Маркетинг, мениджмънт и логистика“. Той предложи Националната Рибарска Мрежа да подпомогне подобна група като я обедини и съдейства за осъществяването ѝ. Разяснено бе, че дейностите по маркетинг, мениджмънт и логистика са непосилни за болшинството рибари и по този начин те ще бъдат подпомогнати. Г-н Кръстев също изрази мнение и по другите представени предложения, които да бъдат включени за обсъждане в рамките на нова ТРГ “Маркетинг, мениджмънт и логистика”: съкращаване на веригата на доставки, регистриране на търговски марки и други трудности във връзка с маркетинга на риба и рибни продукти, с които браншът се сблъсква. Като предизвикателство и необходимост от такава група, той посочи и необходимостта от обединение и по-координирани действия във връзка с маркетинга и логистиката в бранша. Г-н Кръстев предложи работната група да включва следните дейности:

        • Проучване и анализ на потребностите на рибарите;
        • Внедряване и предлагане на добри практики от страна на работната група;
        • Готовност да се представят актуални решения и добри практики;
        • Регистрация на българска търговска марка.

        Експертите от Звеното за управление на НРМ благодариха на г-н Кръстев и поясниха, че предложенията ще бъдат обсъдени и при одобрение и интерес от представителите на бранша, ще се предприемат действия за създаване на работна група с предложения тематичен обхват.




        По темата за Стимулиране на потреблението на риба и рибни продукти, произведени в България, 90% от попълнилите проучването на НРМ считат, че провеждането на национални, регионални и местни промоционални кампании за насърчаване на консумацията на риба, произведена в България, е подходяща мярка за преодоляване на последиците от COVID-19. 




        Примерът за подобна инициатива, който беше представен, е кампанията „Аз подкрепям местните рибари“. Като част от кампанията за популяризиране и стимулиране на потреблението на българска риба и рибни продукти в подкрепа на местните рибари, Националната Рибарска Мрежа разпространява плакати и единна визия на интернет банери. Експертите от Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа благодариха на всички, включили се активно в реализирането на кампанията, като изразиха специални благодарности към екипите на МИРГ, които активно допринасят за успеха на кампанията и призоваха всички участници в Тематичната работна група да продължат да подкрепят и разпространяват информационните материали от кампанията. От представянето стана ясно, че Националната Рибарска Мрежа публикува информация и PR статии на интернет страницата си за всички, включили се в кампанията. Освен това беше направено предложение като продължение на кампанията "Аз Подкрепям Местните Рибари", да създадат база данни с контакти и информация за местни рибари и рибни производители, която да бъде интегрирана на интернет страница на Националната Рибарска Мрежа - www.nrmbg.com.




        Други мерки за засилване на сътрудничеството между сектор „Рибарство и аквакултури“ и търговците на риба и рибни продукти, които бяха представени на участниците, бяха:

        • Засилване на сътрудничеството с търговските вериги за стимулиране предлагането на българска риба;

        • Ясно обозначаване и промотиране на рибата, произведена в България в търговските вериги;

        • Мерки в областта на етикетирането и защитените географски указания;


        Стимулиране на сътрудничеството между представители на сектор “Рибарство и Аквакултури”:

        • Стимулиране създаването на организации на производители;

        • Изграждане на национален бранд - българска риба и рибни продукти.


        Г-жа Невена Тодорова поясни, че за бъдещия програмен период са представени 11 мерки на проведеното заседание на тематичната работна група (ТРГ), организирана от УО на ПМДР. За следващата ТРГ е предвиден още един пакет, като една от мерките, която ще бъде представена е Плановетe за производство и предлагане на пазари. Тя е насочена към браншовите и междубраншови организации, асоциациите в сектор "Рибарство и аквакултури", както и организации на производители и организации на асоциации на производители.

         

        В края на заседанието беше представено и обсъдено предложението на Национална Асоциация Българско Черноморие (НАБЧ):

        • Създаване на План за действие за улов на маломерен рапан с цел драстично намаляване на популацията му в Черно море;

        • Финансова подкрепа за улова на маломерен рапан.

         

        Г-жа Боряна Воденичарска, част от УО на ПМДР, която работи по Приоритет 1 “Насърчаване на устойчивото рибарство и опазването на водните биологични ресурси” на новата програма за морско дело, рибарство и аквакултури, уточни, че в следващия програмен период има предложение за решение на проблема с маломерния рапан. Тя изрази удовлетворение от обстоятелството, че представители на сектора се интересуват от подобна мярка. Идеята е мярката да е с екологична насоченост, намалявайки влиянието на рапана върху черната мида. Проектът на наименование на мярката от ПМДРА 2021-2027 г. е “Специфично оборудване и дейности, които целят опазване на околната среда” и в нея е предвидено да бъде допустима предложената дейност, като рапаните да се ловят чрез водолазен способ. Г-жа Воденичарска разясни, че такава мярка е предложена и в Рамката за действие по Натура 2000, който е сериозен документ и има задължително условие за оперативната програма. Г-жа Воденичарска сподели, че се радва, че мярката е предложена в рамките на ТРГ и намира одобрение от заинтересованите страни, като се надява идеята да се възприеме и от Местните инициативни рибарски групи и се включи в техните Стратегии по ВОМР. 


        В последната част от заседанието бяха представени и обсъдени други идеи за инструменти за преодоляване последиците от COVID-19 в сектор “Рибарство и аквакултури” и рибарските райони в страната, предложени при попълване на специално разработената за целите на тематичната работна група анкета сред заинтересованите страни:


        • Прилагане на компенсаторни мерки;

        • Държавни помощи/преки субсидии в сектора – по примера на директните плащания в селското стопанство;

        • Намаляване на административната тежест - опростяване на лицензионни/разрешителни режими;

        • Съкращаване сроковете за обработка на проекти по ПМДР;

        • Популяризиране на ПМДР и отворените процедури за кандидатстване чрез Областните информационни центрове в страната;

        • Разнообразяване на отглежданите видове култури;

        • Законодателни промени в Закон за морските пространства (ЗМП) и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗЧК) относно прилагането на разпоредбите, отнасящи се до санкции за лица, увреждащи инвентара на рибарите, мидени ферми и т.н.


        Г-жа Mихаела Kозовска от Областен информационен център - Добрич сподели, че винаги когато има отворени мерки на ПМДР или МИРГ се стараят информацията да стигне до представители на сектора. Г-жа Козовска благодари, че Националната Рибарска Мрежа ги включва и информира за различни дейности в сектор “Рибарство и аквакултури”.


        Г-жа Силвия Атанасова допълни, че екипът на Националната Рибарска Мрежа се старае да включва Областните информационни центрове във всички събития, които организира, и с радост ще продължи да си сътрудничи с тях, изразявайки увереност, че занапред това сътрудничество ще бъде засилено и разширено.


        В края на заседанието експертите от Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа разясниха на участниците, че ще бъде изготвен доклад за дейността на работната група, който ще бъде предоставен за разглеждане на експертите от Министерство на земеделието, храните и горите.


        Експертите от дирекция “Морско дело и рибарство” в МЗХГ, Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство, отправиха поздравления към Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа за предприетата инициатива по създаване и организиране на Тематична работна група “Инструменти за преодоляване на последиците от COVID-19 в рибарските райони”. Те отбелязаха, че подобни заседания са изключително полезни за тях, тъй като се запознават с желанията, нагласите и идеите на хората в сектора. Тази ценна информация им служи при разработването на бъдещи политики за сектора "Рибарство и аквакултури", които да са съобразени с нуждите на заинтересованите страни.




        След изчерпване на дневния ред заседанието приключи с взаимни пожелания за здраве и бъдещи успехи в съвместната работа и сътрудничество между заинтересованите страни, работещи за развитието на “Рибарство и аквакултури” в страната.