Menu
Кошница

Типология на проектите, финансирани от МИРГ в ЕС - резултати от научно изследване, реализирано с подкрепата на програма COST на ЕС и FARNET

Типология на проектите, финансирани от МИРГ в ЕС - резултати от научно изследване, реализирано с подкрепата на програма COST на ЕС и FARNET
0 лв.
Без данък: 0 лв.

Научното изследване на тема "Териториално развитие в рибарските райони: Типология на проектите, финансирани от Местните инициативни рибарски групи (МИРГ) в рибарските райони" е публикувано в научния сборник "Морска политика".


Въведение

Воденото от общностите местно развитие (ВОМР) предлага нов подход, който се прилага отдолу нагоре за постигане на териториално развитие в районите за рибарство и аквакултури в ЕС. Чрез Местните инициативни рибарски групи (МИРГ) в рибарските райони подходът ВОМР допринася за увеличаване както на заетостта, така и на териториалното сближаване чрез обединяване на местните заинтересовани страни при подбора и изпълнението на проекти, които отговарят на специфичните нужди на териториите на Местните инициативни рибарски групи и местните рибарски общности.


Чрез анализ на 2691 проекта на МИРГ, проучването представя сравнителна информация за изпълнението на Стратегиите за ВОМР на МИРГ в осем държави-членки на ЕС. Анализът показва, чет почти 90% от общите бюджетни разходи по проекти, финансирани чрез подхода ВОМР в рибарските райони, се разпределят в 3 тематични области:

  • Добавяне на стойност към продуктите от риболов и аквакултури;
  • Диверсификация на икономическата дейност в рибарските райони;
  • Насърчаване на социалното благополучие и културното наследство в районите за рибарство и аквакултури.

Същевременно, по-малко проекти са насочени към тематичните категории:

  • Подобряване и използване на екологичните дадености на районите за рибарство и аквакултури;
  • Засилване на ролята на рибарските общности в местното развитие и управлението на местните ресурси.

Резултатите от анализа се сравняват с приоритетите, представени в Стратегиите за ВОМР на МИРГ в началото на програмния период, както и от националните оперативни програми на отделни държави-членки.


Контекст

През 2007 г. по Ос 4 на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) се въвежда нов подход към териториалното развитие на рибарските райони. От основно значение за този нов подход е формирането на Местни инициативни рибарски групи (МИРГ) в рибарските райони, които обединяват публични и частни заинтересовани страни, за да се справят с уникалните и специфични предизвикателства на предварително определена територия. 

В наши дни същият подход е известен като Водено от общностите местно развитие (ВОМР) и попада в приоритета на Съюза 4 на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Съгласно Регламент (ЕС) 2014/508 на Съвета, приоритетът очертава конкретната цел за увеличаване както на заетостта, така и на териториалното сближаване в рибарските райони.

През последните години данните относно въздействието на МИРГ върху рибарските райони се увеличаватПроучванията са съсредоточени върху ролята на МИРГ при установяването на модели за съвместно управлениевъзможността за установяване на взаимовръзки между професионалния и любителския риболов чрез МИРГ и как МИРГ си сътрудничат за решаването на специфични проблеми в района на Балтийско море.

Настоящото изследване за първи път предлага сравнителен анализ на транснационално ниво на различните видове проекти чрез използване на подхода ВОМР и как те допринасят за постигане на целите на стратегиите за местно развитие. Чрез анализ на проектите, финансирани от МИРГ, настоящото проучване предлага сравнителен поглед върху прилагането на подхода ВОМР в осем избрани държави-членки и определя рамката на това, как подходът ВОМР е приложен в държавите-членки и как това може да се промени в бъдеще, вследствие на анализ на типологията на проектите, финансирани чрез подхода.

Изследваните държави-членки са Испания, Ирландия, Дания, Швеция, Финландия, Латвия, Естония и Полша. По-конкретно, изследването се фокусира върху следните изследователски въпроси

  • Как проектите на МИРГ съответстват на целите на подхода ВОМР на ЕФМДР? 
  • Появяват ли се различни модели на прилагане на подхода в различните  държави-членки на ЕС? 
  • Съвпадат ли приоритетите на МИРГ и националните оперативни програми (ОП) с типологията на проектите, отчетени от март 2019 г.?



Подходът ВОМР и Местните инициативни рибарски групи

Развитието на рибарските райони през последните десетилетия е пример за това как местното развитие в Европа е повлияно от философска промяна от екзогенен към ендогенен подход (който се задвижва от местните общности) и се основава на предположението, че самите местни общности са най-доброто място за информиране за собственото си развитие. 

През 2019 г. има 367 активни Местни инициативни рибарски групи, които прилагат подхода ВОМР в 20 държави-членки на ЕС. Всяка МИРГ разработва и прилага собствена Стратегия за ВОМР, като финансира проекти, които се избират въз основа на способността им да се справят с местните предизвикателства и да работят за реализиране на местните приоритети. Основната цел на Стратегиите на МИРГ е да допринесат за постигане на целите по Приоритет 4 на Съюза, осигуряваща устойчиво развитие на рибарската територия на МИРГ в социално, икономическо и екологично отношение, като решенията се взимат чрез прилагане на подход отдолу-нагоре, който обединява представители на обществеността, частния сектор и гражданите.

МИРГ са поставени в основата на ангажирането на местни заинтересовани страни, които са в най-добра позиция да разработват и прилагат многосекторни стратегии за местно развитие, които най-добре отговарят на нуждите на техните райони и общности. Член 6 от ЕФМДР определя шест приоритета на Съюза за устойчивото развитие на рибарството и аквакултуритеПодходът ВОМР е обхванат от Приоритет 4 на Съюза, който очертава основните инструменти за постигане на устойчиво развитие: „увеличаване на заетостта и териториалното сближаване“, като се преследва следната конкретна цел: „насърчаване на икономическия растеж, социалното приобщаване и създаването на работни места и предоставянето на подкрепа за повишаване на заетостта и мобилността на работната сила на общностите, които зависят от риболова и аквакултурите в крайбрежните райони и във вътрешността на страната, включително диверсификацията на дейностите в рамките на рибарството и в други сектори на морската икономика“.

През програмния период 2014–2020 г. ЕФМДР разполага с общ бюджет от 6,4 милиарда евро, а подходът ВОМР по Приоритет 4 от ЕФМДР има общ бюджет от 547 милиона евро. ЕФМДР съфинансира националната програма на всяка държава-членка, която варира значително поради разликите в размера на сектора на рибарството на държавите-членки и въз основа на статута на сближаване на държавите-членки. Държавите-членки разработват национална оперативна програма (ОП), чрез  която се разпределят отпуснатите средства по различните приоритети на Съюза. Средствата по Приоритет 4 се разпределят между МИРГ, които след това подбират проекти въз основа на собствените си критерии за подбор, а след това Управляващият орган на държавите-членки проверява и одобрява проектите, които са допустими за финансиране.

Регламентът за ЕФМДР предвижда, че финансирането по Приоритет 4 може да се използва за постигане на следните цели: 

  1. Добавяне на стойност и насърчаване на иновациите; 
  2. Диверсификация на икономическата дейност в рибарските райони;
  3. Насърчаване на социалното благополучие и културното наследство в районите за рибарство и аквакултури;
  4. Подобряване и използване на екологичните дадености на районите за рибарство и аквакултури;
  5. Засилване на ролята на рибарските общности в местното развитие и управлението на местните ресурси.

Петте цели, посочени в член 63 от Регламента, задължително се използват за категоризиране и отчитане на проектите след като те са вече одобрени. Въпреки това, освен ако не са ограничени от националната оперативна програма, МИРГ са свободни да използват петте конкретни направления чрез разработване на собствени мерки в своите Стратегии за ВОМР или като критерии за подбор на проекти. 

Петте области на подкрепа формират основата на типологията на проектите, очертани в анализа.

Чрез анализа на дейността на МИРГ и проектите, които те подкрепят, изследването предлага поглед върху важността на МИРГ и техните проекти за постигането на балансиран подход в развитието на рибарските райони. Анализът предлага също и първи поглед върху уроците, извлечени от Приоритет 4 на Съюза и представя наблюдения за това как нео-ендогенният подход, приложен за развитие на рибарството, влияе върху рибарските общности, тяхната устойчивост и стабилност. Освен това анализът предоставя информация за адаптиране на политиката в бъдеще.


Методология 

Изследването се основава на проектите на МИРГ, отчетени пред Европейска комисия от държавите-членки, както се изисква от член 97 от ЕФМДР. Осем от вече 19-те държави-членки на ЕС, които прилагат подхода ВОМР по ЕФМДР, са избрани за анализ въз основа на редица фактори (вж. Таблица 1).


На първо място, държавите-членки са избрани въз основа на зрялостта на програмите в прилагането на подхода ВОМР. Държавите-членки без отчетени проекти по петте цели на Приоритет 4 на Съюза са изключени от анализа. На второ място, държавите-членки са избрани, за да представят рибарските райони в основните европейски морски басейни: Средиземно, Атлантическо, Северно и Балтийско море. За да се формират транснационални сравнения, са анализирани и оперативните програми (ОП) на осемте избрани държави-членки, както и аспектите на отделните Стратегии за ВОМР на МИРГ.


Анализ

Има три области, в които са разпределени почти 90% от общите разходи. По брой проекти начело са проектите в социалната сфера и културата, но като цяло използваните средства за проекти за диверсификацията на икономическите дейности в рибарските райони водят класирането, като почти едно евро от всеки три е изразходвано за проекти за диверсификация. Броят на екологичните проекти е много по-малък (малко над 10% от общия брой), а проектите за управление са изключително малко на брой. Тези цифри обаче контрастират с националните реалности в осемте държави-членки.

Проекти за добавяне на стойност присъстват във всички страни, въпреки че те преобладават в държавите-членки на ЕС като Дания, Естония и ФинландияЗначителен брой има в Испания, Ирландия и Швеция, и по-малко в Латвия и ПолшаПроектите за диверсификация са особено важни в Испания, представлявайки почти половината от всички проекти. Техният брой е значителен и в Дания, Естония и ПолшаПроектите за диверсификация обаче изглеждат по-малко важни във Финландия, Латвия, Швеция и Ирландия.


Екологичните проекти са начело само в Швеция, като представляват 43,8% от общата сума на разходваните средства от ЕФМДР по подхода ВОМРВъв Финландия и Латвия също има значителен дял на екологичните проекти от около 20%. За всички останали държави-членки те представляват по-малко от 10%. 

Проектите в социалната сфера и културата имат много неравномерно разпространение. В Полша и Латвия те представляват около половината от проектите, но в останалите държави-членки те са много по-малко като процентен дял. Ирландия е изключителен случай, тъй като над 70% от проектите са категоризирани като социално-културни. Проектите за управление заемат незначително място във всяка от изследваните държави-членки.

Анализът на резултатите от проектите на МИРГ позволява анализ на изследователските въпроси:

  • Как проектите на МИРГ съответстват на целите на подхода ВОМР на ЕФМДР? 
  • Появяват ли се различни модели между тези държави-членки на ЕС? 

Анализът идентифицира типология на проектите в съответствие с целите на Приоритет 4, като същевременно идентифицира възникващите национални модели. За да се развие по-задълбочено разбиране на тези фактори, са необходими допълнителни вторични данни. В началото на програмния период МИРГ предоставят информация на Европейската мрежа на рибарските райони (FARNET) как приоретизират всяка от целите по Приоритет 4 в съответствие със своите Стратегии за ВОМР. За целта МИРГ използват петстепенната скала на Ликерт с крайни точки, където посочват много нисък и много висок приоритет. Средните стойности за държавите-членки, избрани за анализ в проучването, са представени в таблица 4.

Въз основа на тези приоритетни нива, кумулативно, 85% от всички МИРГ посочват, че добавената стойност е основен приоритет, докато целите на диверсификацията (63%), социокултурните (46%), управлението (37%) и околната среда (31%) са посочени от по-малко МИРГ. Идентифицирането на общите нива на приоритет на МИРГ за всяка от осемте държави-членки позволява сравнение между начина, по който МИРГ приоритизират всяка от целите по Приоритет 4 и резултатите от програмата до момента.


Типология на проектите на МИРГ

  • Проекти за добавяне на стойност 

Добавянето на стойност има различни значения в различните държавите-членки. Конкретни определения за това как се добавя стойност може да се намери в ОП на всяка държава-членка с примери, включително: инвестиции в риболовни и аквакултурни дейности, сертифициране на производители или продукти, изграждане на капацитет на настоящите или потенциални рибари (или производители/преработватели на аквакултури) да извършват своите дейности, развитие на маркетинга, преработката и дистрибуцията на продукти от риболов и аквакултури.


  • Проекти за диверсификация (разнообразяване) на икономическата дейност в рибарските райони
Съществува и разнообразна категоризация на проектите с цел диверсификация. Примерите включват подпомагане на диверсификацията на икономическите дейности в рамките на сектора на рибарството и аквакултурите, но и извън него - чрез развитие на дейности, ученето през целия живот и създаването на работни места в секторите на рибарството и аквакултурите чрез операции, свързани с рибарството и аквакултурите (например диверсификация на нови пазари и производствени линии), диверсификация в други сектори на икономиката като туризъм и кулинария. На национално ниво диверсификацията на икономическата дейност в рибарските райони се среща във всички Оперативни програми.

  • Екологични проекти
Под екологични проекти за целите на анализа се разбира подобряване и използване на екологичните дадености на районите за рибарство и аквакултури, включително операции за смекчаване на изменението на климата, например чрез опазване и валоризация (повишаване на стойността) на местните екологични активи, повишаване на екологичната осведоменост сред рибарите и местната общност, и свеждане до минимум на отрицателното въздействие на риболовните и аквакултурните дейности върху околната среда и климата.

  • Социално-културни проекти
Социално-културните проекти се определят като насърчаващи социалното благосъстояние и културното наследство в районите за риболов и аквакултури. Това включва изграждане на капацитет, възможности за образование и обучение, предоставяне на услуги и разглеждане на социални проблеми като ролята на жените в риболова, обновяването на поколенията и справяне с изключването на уязвими групи (безработни, етнически малцинства и мигранти). Социално-културните проекти са най-често срещаните по отношение на броя на проектите, но на второ място по размер на изразходваните средства от ЕФМДР по подхода ВОМР. Отново е важно да се отбележи, че разпределението между държавите-членки е неравномерно. Социално-културните проекти не надвишават 10% от общите разходи, с изключение на Полша, Ирландия и Латвия.

  • Проекти в сферата на управлението

Управлението като цел на даден проект е свързано със засилване на ролята на рибарските общности в местното развитие и управлението на местните ресурси. По-широката цел е да се предостави на рибарите възможност да участват в процеса на вземане на решения на местно ниво и управление на ресурсите, както и за подобряване имиджа на рибарите и производителите в общността.


Заключение

От изследователските въпроси, повдигнати във въведението, са направени следните заключения: 

Резултатите от анализа показват, че голяма част от финансираните проекти, почти 90% от разходите, съвпадат с три от петте цели на ЕФМДР (добавена стойност, диверсификация и социално-културна). Първото заключение е, че на този етап от периода на финансиране има малко проекти, свързани с околната среда и още по-малко, свързани със засилване на ролята на рибарските общности в местното развитие и управлението на местните ресурси. Важно е да се подчертае, че сложността на даден проект несъмнено е фактор, който определя получените резултати. Екологичните проекти и такива, свързани с управлението, се предполага да бъдат по-големи проекти, които включват много участници и продължителни подготвителни процеси. В резултат на това е вероятно, те все още са в етап на разработване и следователно все още да не са финансирани и отчетени. От друга страна, проектите, които попадат в категориите цели -  "добавена стойност", "диверсификация" и "социално-културни"обикновено са по-малки и по-лесни за изпълнение, което може да е причина те първоначално да са по-разпространени в хода на изпълнение на Стратегиите за ВОМР на МИРГ.

Изследването е навременно, тъй като наближава началото на програмния период 2021–2027 г., който ще бъде третата фаза на прилагането на подхода ВОМР в рибарските райони. Ако първият програмен период на подхода ВОМР в рибарските райони (2007-2013 г.) е период на започване и експериментиране, настоящият втори е период на консолидация и представяне на ранни резултати. Навлизайки в периода на зрялост, може да се очаква МИРГ да имат по-насочени цели и стратегии за местно развитие, които да дадат още по-добри резултати. 

Събирането на количествени данни за проектите на МИРГ е наложително за по-нататъшното развитие на превърналия се в успешен нео-ендогенен подход за развитието на европейските рибарски райони. След приблизително десет години работа на МИРГ, вече е възможност да се проучи тяхната роля през последните два програмни периода в зависимите от рибарството общности, както и специфичните аспекти на териториалното и секторното развитие. В първоначалния анализ на програмата са идентифицирани няколко направления на изследване, които могат да бъдат допълнително проучени и адресирани с помощта на различни методологии. Подчертава се както необходимостта от допълнителни данни за прилагането на подхода, така и от по-надеждни инструменти за отчитане и оценка, за да се получат данни за насърчаване на по-нататъшните изследвания както на национално, така и на европейско ниво.

Изследването на подхода ВОМР в рибарските райони, представено в настоящата статия, е реализирано от мрежа от учени по рамкова програма COST на Европейската комисия с подкрепата на FARNET (Европейската мрежа на рибарските райони). 

Можете да се запознаете с пълния текст на изследването на английски език - ТУК. 

Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа (НРМ) напомня на всички заинтересовани страни, че през 2021 г. предстои провеждането на Годишна среща на мрежата, посветена на ролята на подхода ВОМР за развитието на рибарските райони в България - научени уроци, добри практики и перспективи. По време на Годишната среща ще бъдат връчени и Годишните награди на Националната Рибарска Мрежа. Провеждането на планираната за 2020 г. Годишна среща, посветена на подхода ВОМР, беше отложено за 2021 г. поради ограниченията, свързани с разпространението на коронавируса в страната.


Следете рубриката "Събития" на Националната Рибарска Мрежа, където ще бъде публикувана информация за предстоящата Годишна среща на мрежата на тема "Роля на подхода ВОМР за развитие на рибарските територии. Научени уроци, добри практики и перспекитиви". Допълнителна информация за Годишните награди на Националната Рибарска Мрежа можете да намерите ТУК. 

Напишете отзив

Бележка: HTML не е преведен!
Лош Добър
Captcha