КАКВО Е СИНЯ ИКОНОМИКА?
Синята икономика обхваща икономическите
дейности, свързани с океаните, моретата и бреговете. В нея
развиват дейност различни предприятия — от такива с дейност в морската среда до предприятия на сушата, които произвеждат стоки или услуги, свързани с
морската икономика. Синята икономика включва множество
обещаващи предприятия на ранен етап на развитие — често създадени с подкрепата
на финансирани от ЕС програми за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Тези предприятия разработват
решения в областта на възобновяемата енергия, устойчивите морски дарове, сините
биотехнологии, морските информационни технологии и
много други.
КОИ СЕКТОРИ ОБХВАЩА СИНЯТА
ИКОНОМИКА?
Отделните сектори на синята икономика са
взаимозависими. Те разчитат на общи
умения и споделени инфраструктурни обекти като
например пристанища и електроразпределителни мрежи. Синята икономика
обхваща следните взаимозависими и нововъзникващи сектори, които са свързани
морето, океаните и крайбрежните райони:
- Стопански риболов
- Производство на риба и
рибни продукти
- Производство на
аквакултури
- Морски, крайбежен и
круизен туризъм
- Синя биоикономика и
биотехнологии
- Пристанища, логистика и
водни проекти
- Морски транспорт
- Коработстроене и
кораборемонт
- Добив на нефт и газ
- Опазване на околната
среда
- Енергия от възобновяеми
енергийни източници в моретата и океаните.
КОИ СА НОВОВЪЗНИКВАЩИТЕ
СЕКТОРИ НА СИНЯТА ИКОНОМИКА?
Морска енергия и
възобновяеми енергийни източници – от 2009 г. насам
секторът на морската енергия като вятърна енергия от инсталации в морето, отбелязва
непрекъснат ръст в създаването на нови работни места. Все повече инвестиции
привлича и сектора, свързан с производство на енергия от океаните. Морската енергия има
потенциал за повишаване на ефикасността на използването на европейските
енергийни ресурси, за свеждане до минимум на необходимостта от използване на
земята от енергийния сектор и за намаляване на европейските емисии на парникови газове.
Сини
биотехнологии – иновативен сектор, използващ ресурсите на
морето за разработване на продукти, приложими в различни други сектори – хранително-вкусова промишленост, здраве и
благосъстояние, продукти за индустриалното производство и др.
КАКЪВ ПРИНОС ИМА СИНЯТА
ИКОНОМИКА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ?
В периода 2009 г. – 2016 г. синята икономика е нарастнала,
осигурявайки 9.6 % от брутната добавена стойност. От изброените сектори
най-голям ръст през последните години отбелязва морския транспорт (20 %),
пристанищата (12 %), корабостроенето и кораборемонта (11 %) и крайбрежния
туризъм (9 %). В „синята икономика“ са заети около 5,4 млн. души, а нейният
годишен оборот е около 500 млрд. евро. Въпреки това е възможен още по-голям
растеж в редица области, изтъкнати в Стратегията на ЕС за „Син растеж“.
КАКВО Е „СИН РАСТЕЖ“?
„Син растеж“ е
дългосрочната стратегия на ЕС в подкрепа на устойчивия растеж в морските отрасли. Целта на стратегията е да постави във фокуса на вниманието
неразработения потенциал на океаните, моретата и крайбрежията за създаване на
работни места и растеж.
В нея се признава, че моретата и океаните са двигатели на
европейската икономика с голям потенциал за иновации и растеж. Това е
приносът на интегрираната морска политика за постигане на целите на стратегията
„Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
КАКВО ОБХВАЩА СТРАТЕГИЯТА ЗА
"СИН РАСТЕЖ"?
1. Конкретни
мерки за постигане на „син растеж“ в рамките на
интегрираната морска политика:
- познания за морската среда — за подобряване на достъпа до информация
за морето;
- морско пространствено планиране — за да се гарантира ефективно
и устойчиво управление на дейностите в морето;
- интегрирано морско наблюдение — за да имат властите по-добра
представа какво се случва в морето.
2. Стратегии за
морските басейни — за гарантиране на най-подходящата
комбинация от мерки за насърчаване на устойчив растеж, вземащи предвид местните
климатични, океанографски, икономически, културни и социални фактори;
3. целенасочен подход към
конкретни дейности:
Рибата представлява
около 15,7% от животинския
протеин, консумиран в световен мащаб. Организацията на ООН
по прехраната и земеделието предвижда, че аквакултурите ще осигуряват половината от него и че до 2030 г.
той ще достигне 65 %. В останалата част на света този
сектор нараства с 6,6 % годишно, което го превръща в най-бързо развиващия се
сектор за производства на храни от животни. Той също така расте по-бързо от
годишното увеличение на броя на населението в световен мащаб — 1,8 % . По този
начин се допринася за цялостното подобрение на храненето на човека.
Над 90 % от
сектора на аквакултурите в ЕС са малки и средни предприятия (МСП), които
осигуряват около 80 000 работни места. Аквакултурите имат потенциал за растеж,
като предоставят повече качествени стоки за потребителите, които желаят да
изберат пресни, надеждни продукти, включително все повече от устойчиво или
биологично производство.
Освен това те могат да помогнат на крайбрежните
общности да разнообразят дейността си, като същевременно
намалят натиска от риболова и така да допринесат за опазването на рибните
запаси.
- Морски, крайбрежен и круизен туризъм
Морският и
крайбрежният подсектор на туризма се превърна в най-голямата
самостоятелна морска икономическа дейност, в която са
заети 2,35 милиона души, което се равнява на 1,1 % от общата заетост в ЕС. През
последните години синият туризъм увеличава делът си в брутната добавена
стойност.
В над 90 % от предприятията работят по-малко от 10
служители. В някои области туризмът е допълнителен източник на доходи за
крайбрежните общности, но в други той може да е определящ за местната
икономика.
Здравословната
околна среда е от основно значение за всеки вид "син туризъм" и
благоприятства потенциала за растеж. Разнообразието на туризма в Европа
означава, че повечето инициативи за генериране на растеж неизбежно ще бъдат на
местно или регионално равнище. Всеки морски басейн в Европа представя различни
предизвикателства и възможности, които изискват индивидуализирани подходи.
Публичните администрации ще трябва да възприемат стратегически подход към инвестициите за
помощни инфраструктури като капацитет за акостиране, пристанищни съоръжения и
транспорт. Специалностите във висшето образование
трябва да осигурят солидна основа за специфичните умения, необходими за
поддържане и увеличаване на пазарния дял на един критичен и конкурентен
световен пазар. Това трябва да бъде придружено от мерки, които да спомогнат за
подобряване на предлагането в туризма през неактивния сезон и за намаляване на
големия въглероден отпечатък и екологично въздействие на крайбрежния туризъм.
Неизследваният и недостатъчно проучен
характер на голяма част от подводния свят означава, че възможностите на
морските организми, различни от риби и черупчести, да служат за суровини за
синята икономика едва започват да се оценяват - отчасти чрез новите технологии
за генно секвениране на живи организми. Този сектор вече постига успехи: антивирусните
препарати Zovirax и Acyclovir са получени от
нуклеозиди, изолирани от карибски водни гъби. Yondelis, разработен от малки
морски мекотели, е първото лекарство с морски произход за борба с рака. Изследването на биологичното разнообразие в
морето сега ни помагат да разберем например как организмите издържат на екстремни
температури и налягане и растат без светлина, и това
може да се използва за разработване на нови промишлени ензими или фармацевтични продукти. Същевременно опасенията относно въздействието върху земеползването и
нуждата от вода за отглеждането на култури на сушата за производството на биогорива активизират усилията да се проучват възможностите за използването на водорасли като източник на биогорива, както и на химикали
и биоактивни съединения с висока добавена стойност.
Въпреки че заетостта и брутната добавена
стойност на този сектор в Европа все още са сравнително ниски, растежът на този
сектор ще предложи висококвалифициранa заетост, особено
ако бъдат разработени новаторски
лекарства от морски организми, и значителни възможности
надолу по веригата. Секторът вече се превърна в пазарна ниша, насочена към
продукти за здравето с висока стойност и секторите за козметични и промишлени
биоматериали.
- Минно
разработване на морското дъно и морски минерални ресурси
Напредъкът в технологиите, както и опасенията за
сигурността на доставките, насърчиха минните компании да обмислят какво могат
да осигурят моретата. Експлоатацията и добивът на различни от пясък и чакъл
минерали от морето едва започва. Повечето настоящи дейности са в плитки води.
Също така извличането на разтворени минерали от морската вода, като например
бор или литий, може да стане икономически осъществимо. Ако това разширяване на
добива на полезни изкопаеми от морското дъно се осъществи, европейските
предприятия с дълъг опит в специализираните кораби и подводната обработка
понастоящем са в добра позиция да осигурят висококачествени продукти и услуги.
Продължаващата конкурентоспособност зависи от достъпа до финансиране в
изначално рисков пазар, целенасочената научноизследователска дейност в
техниките за добив, способността за получаване на лицензии в международни води
и твърдите мерки, за да се избегне увреждане на уникалните екосистеми. Секторът
на морския рудодобив ще може да се възползва от опита на сектора на добива на
нефт и газ в морето.
КАК ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ
ПОДКРЕПЯ СИНЯТА ИКОНОМИКА?
В изпълнение на стратегията за „син растеж“ Европейският съюз ще инвестира общо 115 млн. евро в
новаторски проекти в областта на синята икономика, която обхваща дейностите,
свързани с океаните, моретата и бреговете. Част от средствата ще дойдат от
новоучреден фонд на име BlueInvest, създаден от Европейската комисия в сътрудничество с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), който е част от групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Новият фонд е с капитал 75
млн. евро, , които ще бъдат инвестирани за
подпомагане на синята икономика в ЕС.
Фондът BlueInvest ще се управлява от
Европейския инвестиционен фонд и ще финансира базови фондове за дялово участие,
чийто стратегически фокус е подпомагане на новаторски проекти в синята
икономика. Този сектор може да играе важна роля за осъществяването на обявената
в Европейския зелен пакт амбиция за постигане до 2050 г. на неутрална по
отношение на въглеродните емисии икономика. Новата програма се подкрепя от
Европейския фонд за стратегически инвестиции — който е финансовият стълб на
Плана за инвестиции за Европа.
Разпределянето на средствата от
новия фонд ще се подпомага от едноименната онлайн платформа BlueInvest, която подпомага инвестиционната готовност и
достъпа до финансиране на стартъпи, малки и средни предприятия (МСП) и
разрастващите се предприятия.
Чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство Комисията осигурява и допълнителна схема за безвъзмездна помощ с
бюджет 40 млн. евро, предназначена да подпомага МСП от синята икономика при
разработването и пазарната реализация на новаторски и устойчиви продукти,
технологии и услуги.
