Menu
Кошница

Доклад "Синя биоикономика. Ситуационен доклад и перспективи" на Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултури

Доклад "Синя биоикономика. Ситуационен доклад и перспективи" на Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултури
0 лв.
Без данък: 0 лв.

Доклад  "Синя биоикономика. Ситуационен доклад и перспективи" на Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултури (EUMOFA)

Вторият ситуационен доклад на EUMOFA от поредицата Синя биоикономика представлява полезен инструмент за тези, които се интересуват от устойчиви иновации чрез възобновяеми водни биологични ресурси. 

Докладът разглежда три подсектора на синята биоикономика и разкрива тяхната роля в устойчивата икономика и потенциал за бъдещо развитие. От мултитрофични аквакултури през остатъчни продукти от риболов до растително-клетъчна технология и развъждане на клетки от морски култури, синята биоикономика е секторът, където се създават високотехнологични иновации в Европа.

Изданието на доклада за 2020 г. се фокусира върху три теми, които са от съществено значение за бъдещето на сектора:

  1. Интегрирани мултитрофични аквакултури (ИМТА);
  2. Използването на странични рибни продукти в Дания;
  3. Растително-клетъчна технология и клетъчни морски култури.


1. ИНТЕГРИРАНИ МУЛТИТРОФИЧНИ АКВАКУЛТУРИ: ЦЯЛА ЕКОСИСТЕМА

Насърчават се пилотни проекти за създаване на интегрирани мултитрофични аквакултури (ИМТА) с цел да се стимулира тяхното използване.

Въпреки доказаните ползи за околната среда и икономиката обаче, прилагането на ИМТА от масовия производител става бавно. Необходими са повече доказателства, показващи наличността на пазарно търсене, за да бъдат мултитрофичните аквакултури по-широко използвани от индустрията.



2. ПОВТОРНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА СТРАНИЧНИ РИБНИ ПРОДУКТИ В ДАНИЯ

Вторият раздел на доклада включва казус от Дания за използването на страничните рибни продукти. Това е целият полезен материал, отстранен от рибата и морската храна, докато се приготвя за консумация.

Населението на Дания консумира много морска храна, а това означава и огромни количества рибни остатъци: над 500 000 тона през 2019 г. Казусът установява, че остатъчните рибни продукти се използват главно за рибно брашно и рибено масло, фуражи за животни, биогаз и непряка консумация от човека. Най-доходоносно е, когато се използва за хранителни добавки или добавки, като капсули Омега-3.



3. МОРСКА ХРАНА ОТ КЛЕТКИ, А НЕ ОТ РАСТЕНИЯ ИЛИ ЖИВОТНИ

Последната част на доклада разглежда морските клетъчни култури, нововъзникваща технология, при която морските продукти се произвеждат от клетъчни култури, а не от цели растения или животни. Такива системи са потенциален възобновяем източник на ценни съединения, вкусове, аромати и оцветители, които не могат да бъдат произведени чрез микробни клетки или химичен синтез.

Морските храни, произведени на основата на клетъчни култури, позволяват комбиниране на разработки в биомедицинското инженерство със съвременни методи за отглеждане на аквакултури, което прави тази технология всеобхватна и обещаваща.



Целият доклад ще намерите ТУК.


Напишете отзив

Бележка: HTML не е преведен!
Лош Добър
Captcha