Предизвикателството
През 2009 г. шведските власти откриха нов национален морски парк в Костерхавец в Западна Швеция. Паркът обхваща площ от около 390 кв. км и е дом на около 12 000 животински вида. По тази причина се обособи и защитена морска зона (ЗМЗ), която е обект на специални мерки за опазване на местообитанията и видовете, в района на Северен Бохуслен. Но се появи проблем, защото този район е известен с дългогодишни традиции в риболова на скариди.
Първоначално това действие предизвика остър конфликт между природозащитните интереси и местните рибари, които се опасяваха, че ще се наложи да променят начина си на живот и ще изгубят източника си на доходи. Всички заинтересовани страни – местни власти, природозащитници и рибари – осъзнаха, че трябва да работят заедно, за да намерят най-доброто решение.
Решението
Общините Стрьомстад и Танум, Университетът в Гьотеборг, специализиран в морски изследвания, Административният съвет на окръга, в който е включен националния парк, Шведската агенция за управление на морето и водите и местните рибари обединиха усилията си, за да разработят устойчив модел за съвместно управление на морските ресурси, които биха позволили устойчив риболов на скариди на територията на морския национален парк.
С подкрепата на бюджет от около 70 000 евро от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и малко над 30 000 евро от други източници, този проект за съвместно управление е пример за това как сътрудничеството между рибарите, местните власти и изследователската общност могат да подобрят местното управление на един общ морски ресурс. Това показва, че различни интереси могат да се обединят в истинско съвместно управление.
Съвместното управление е наречено Samförvaltning Norra Bohuslän и включва активното участие на около 10 рибари и 15 служители от местните, регионалните и националните власти.
В района има около 50 активни рибари. Те бяха обучени за управление на природните ресурси, като по този начин повишиха знанията си за морската екология. Това им предостави и форум за обсъждане на предизвикателствата, пред които са изправени. Допълнително беше разработен нов тип устойчиви риболовни съоръжения, които да ги подмогнат в работата.
От своя страна служители на местните власти, регулаторни и изследователски институти бяха обучени за риболовните техники и традиции, което създаде по-добро разбиране за това как местният риболов може да съществува, без да застрашава морската среда на защитената морска зона. По-голямата част от обучението беше проведена на терен и бяха включени риболовни екскурзии.
Този проект показва, че успешното опазване на морските ресурси може да съществува едновременно с традиционния риболов. Резултатите от мониторинга сочат, че риболовът не влияе негативно върху биологичните стойности в националния парк. Същевременно рибарите имат икономически ползи.
Този успешен пример за насърчаване на съвместното съществуване на интереси, които иначе биха били конфликтни и съвместно разработване на разпоредби може да се превърне в модел за останалата част от Европейския съюз, както и на международно ниво. Беше осигурено и допълнително финансиране от ЕФМДР с цел да се продължи развитието на модела за съвместно управление и да се осъществи трансфер към други географски райони, изправени пред същите предизвикателства.
За повече информация ТУК.
