Годишната работна среща на Националната Рибарска Мрежа с представители на науката се проведе на 26.08.2021 г. в град Варна, хотел "Черно море". Темата на форума беше „Справяне с предизвикателствата пред рибарството и аквакултурите в контекста на екологичния преход“.


Участие в събитието взеха над 50 заинтересовани страни, представители на научната общност, сектор „Рибарство и аквакултури“, Местни инициативни рибарски групи и други неправителствени организации и представители на социалните партньори, които обсъдиха актуални въпроси, свързани с амбициозните цели и мерки, залегнали Европейската зелена сделка и новата Стратегия на ЕС за биоразнообразието.




В следващите редове Звеното за управление на мрежата ще ви представи основните акценти и теми, обсъдени по време на срещата, както и линкове към презентациите и материалите, представени по време на научния форум, реализиран с подкрепата на Европейския фонд за морско дело и рибарство и Програма за морско дело и рибарство 2014-2020.

ДНЕВЕН РЕД НА РАБОТНАТА СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НАУКАТА

Работната среща беше открита с приветствия, отправени от г-н Стоян Котов, директор на дирекция „Морско дело и рибарство“ в Министерство на земеделието, храните и горите Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 и д-р Димитрина Костова, координатор на Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа.

След официалната част по откриването, форумът продължи с представяне на целите и дейностите на Националната Рибарска Мрежа за подпомагане и разширяване успешното сътрудничество с представители на науката. Г-жа Силвия Атанасова, ключов експерт „Сътрудничество и иновации“ в Звеното за управление на мрежата, представи някои от най-важните дейности на Националната Рибарска Мрежа за подпомагане на взаимодействието между представителите на бранша и науката, а именно:

- разпространение на нови научни данни и обмент на информация;

- обсъждане на актуални теми, свързани с развитието на рибарството , аквакултурите и рибарските райони;

- изготвяне на анализи и обсъждане на конкретни идейни концепции за разработване на иновативни проекти;

- представяне на възможностите за финансиране на проекти за иновации в сферата на рибарството и аквакултурите , синята икономика и развитието на рибарските райони;

- подпомагане на програмирането на национално , регионално , местно ниво;

- изграждане на експертна мрежа за подкрепа за иновации.

По време на презентацията беше представена и информация за проведения научен форум на Националната Рибарска Мрежа тема „Синя икономика и сини иновации“, състоял се на 19.11.2020 г. в гр. Бургас, експозиционен център „Флора“. Г-жа Атанасова припомни, че по време на работната среща през 2020 г. е обсъдена идеята за издаване на сборник с научни доклади на тема „Синя икономика и сини иновации“, която Звеното за управление разчита да бъде реализирана с активното участие на експерти от науката. Повече информация за тематичните направления, които е предвидено да обхване сборникът с доклади, можете да намерите ТУК. 


Цялата презентация с представянето на Звеното за управление на Националната Рибарска Мрежа можете да разгледате ТУК

След въвеждащата презентация, форумът продължи с темите, включени в първия панел от дневния ред на срещата.

Тематичен панел 1: Екологично устойчиви риболовни дейности

Модератор на тематичния панел беше г-н Веселин  Златев, ключов експерт „Медиация“ в Звеното за управление на мрежата.

Тематичният панел беше открит с презентация на г-н Енчо Иванов, ключов експерт „Водено от общностите местно развитие“ в Звеното за управление на мрежата, който представи темата „Новата Стратегия на ЕС за биоразнообразието – ключов инструмент за насърчаване на отговорния риболов и опазването на екосистемите в рибарските райони“.


Представянето на темата стартира с интерактивна сесия, по време на която участниците в срещата, дефинираха "Какво е за тях биоразнообразието?"

Основните асоциативни понятия, предложени от участниците, се доближаваха до определението за биоразнообразие в неговия най-широк смисъл - основа на живота, създаване на условия за живот, съвкупност от видове и екосистеми и др. Някои от участниците, определиха биоразнообразието като "богатство", а други, свързаха биоразнообразието предимно с рисковете, които заплашват неговото опазване. 

Определенията, дадени от участниците в срещата, в голяма степен съвпаднаха с официалните дефиниции, залегнали в Конвенцията по биоразнообразието на ООН и Глобалната стратегия за биоразнообразието


Споделяйки своето разбиране за същността на биоразнообразието, участниците в срещата успяха да идентифицират и основните типове биоразнообразие, които бяха разгледани в следващата част от презентацията.


Единственият тип биоразнообразие, за който участниците не споменаха, беше генетичното разнообразие - важен елемент от комплексното знание за биоразнообразието, на който се спря по-късно при представянето на своята тема доц. д-р Петя Ивановa от Института по океанология към БАН.

Представянето на темата за Стратегията на ЕС за биоразнообразието като ключов инструмент за насърчаване на отговорния риболов продължи с анализ на основните причини за загуба на биоразнообразие, сред които попадат прекомерният улов, навлизането на външни за екосистемата видове и изменението на климата. При представянето си г-н Иванов акцентира върху това, че защитата на природата и справянето с проблемите, породени от загубата на биоразнообразие, наред с всички останали приоритети, заемат централно място в Европейския зелен пакт. 


В следващата част от презентацията бяха разгледани основните елементи на новата Стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2030 г., като фокусът при представянето беше поставен върху необходимостта от неотложни действия и потенциала, който имат морските и крайбрежните екосистеми за постигане на икономически растеж.

 Представянето на темата продължи с конркетните цели, отнасящи се до риболова и морската среда, залегнали в Стратегията на ЕС за биоразнообразието:

Специално внимание се обърна на текущата ситуация с морските защитени зони и ролята на ЕС и държавите-членки за постигане на една от основните цели на Стратегията за биоразнообразието до 2030 г., да се създадат защитени зони, обхващащи минимум 30 % от морските басейни в ЕС, при текущо ниво - 12 % за ЕС и 14,3 % от Черно море, по-малко от 1 % от които са строго защитени зони. 

Работната среща продължи с представяне и обсъждане на конкретните мерки, свързани с риболовните дейности, предвидени в Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г., а именно:

  • Нулев толеранс към незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов
  • Максимално устойчив улов
  • Борба с инвазивните чужди видове
  • Преход към по-селективни и щадящи риболовни техники
  • Премахване на прилова на видове, защитени от изчезване
  • Възстановяване на доброто екологично състояние на морските екосистемите - процес, в който важна роля имат Морските пространствени планове
  • Възстановяване на сладководните екосистеми.



Следващата важна тема, свързана с екологичния преход в рибарските райони, беше представена от доц. д-р Петя Иванов от Института по океанология към БАН, която представени съвременните подходи за оценка на видовото разнообразие и популациите на стопански ценни видове, в съответствие с целите на Европейската зелена сделка и Стратегията на ЕС за биоразнообразието.

Доц. д-р Иванова представи основните методи за идентификация на видовете риби, сравнявайки традиционните методи за анализ и анализ на еДНК, като подчерта важната роля на генетиката в програмите за управление и опазване на рибарството. 

При представянето на темата бяха разгледани различните молекулярни методи за анализ на биоразнообразието и тяхното приложение, вкл. изоелектричното фокусиране и ДНК-анализа, Бяха изведени практическите аспекти и ползите от изоелектричното фокусиране при идентифициране на рибите и рибните продукти (филе, хайвер), с цел да се уточни тяхната пазарна цена при дадено изследване. 

Доц. д-р Иванова се спря подробно на молекулярната идентификация чрез ДНК маркери, като метод за оценка на видовото разнообразие на стопански ценни видове. Тя представи резултатите от оценката на видовото разнообразие на барбуня, които свидетелстват за съществуването на два вида в рамките на един род, като за първи път са регистрирани хибриди между  M. barbatus и M. surmuletus в Средиземно и Черно море. Чрез прилагането на генетични методи е извършена оценка на биоразнообразието на карагъозовите по българското Черноморие, като промените в популационната структура в Черно море могат да се използват като индикатор за промяна в екологичната обстановка.

При извршената оценка чрез морфологични и генетични анализи са установени и хибриди на есетровите в Черно море и река Дунав.  Доц. д-р Иванова подчерта, че това е първият научен доклад за наличието на хибриди на есетри по българското Черноморие и река Дунав. Тя разясни, че намаляването на запасите от есетра позволява на хибридите да участват в размножаването (интрогресивна хибридизация), което може да застраши генетичната структура на популациите на дивите есетри и съответно биологичното разнообразие на видовете.

При черноморския сафрид чрез комбинация от морфологични анализи и прилагане на генетични методи е извършен мониторинг на популационно-генетичната структура, като са установени две популации сафрид, пристигащи по нашето крайбрежие. 


При представянето беше представен в детайли методът на ДНК баркодирането, използван за проследяване и наблюдение на застрашените популации с акцент върху запазването на отделни генетични запаси и намаляване на човешкото въздействие. В изследваните популации на калкан се наблюдава високо ниво на генетично разнообразие. 

Доц. д-р Иванова  подчерта важната роля на генетиката в програмите за управление и опазване на рибарството и представи иновации, свързани с оценка на биоразнообразието и опазване на морските ресурси:

  • Прилагане на иновативни молекулярни методи за оценка на запасите на стопански ценните видове риби с цел устойчивата им експлоатация и опазване на ресурсите
  • Разработване и прилагане на иновативни методи за мониторинг и контрол на рибните популации ("next-generation" мониторингови програми)
  • Разработване и прилагане на програма за генетичен мониторинг и контрол на експлоатираните рибни ресурси с цел намаляване въздействието на риболова върху околната среда и опазване на биоразнообразието
  • Разработване на стратегии за устойчиво използване и опазване на рибните ресурси чрез оценка на въздействието на риболова върху генетичното разнообразие и популационно-генетичната структура на стопански ценни видове.  

Цялата презентация на доц. д-р Иванова на тема "Съвременни подходи за оценка на видовото разнообразие и популациите на стопански ценни видове, в съответствие с целите на Европейската зелена сделка и Стратегията на ЕС за биоразнообразието" можете да разгледате ТУК

Програмата на мероприятието продължи с презентация на доц. д-р Виолион Райков от Института по океанология към БАН, който представи темата "Селективни риболовни уреди-принципи, значение, мерки" - важен инструмент за развитие на отговорния риболов, залегнал в Стратегията на ЕС за биоразнообразието.


В своята презентация доц. д-р Райков  представи същността и принципите на селективността на риболовните уреди, както и типовете технически мерки, които могат да контролират улова и да сведат до минимум въздействието на риболова върху екосистемите.


Подробно беше разгледана темата за селективността на хрилните мрежи, като бяха представени резултати от изследвания, свързани със селективността при улов на трицона и барбун.

Резултатите от изследванията показват, че единствената техническа мярка за експлоатация на барбун в българската част на Черно море, е минималният размер на разтоварване.

В същото време изследванията доказват необходимостта от въвеждане на нови технически мерки - определяне на размера на окото за мрежи, въвеждане на изисквания за селективни съоръжения с цел намаляване на нежелания улов, изготвяне на спецификации за проектиране и използване на съоръжения и мерки за минимизиране на въздействието на риболова върху морската екосистема. 

Цялата презентация на доц. д-р Виолин Райков на тема "Селективност на риболовните уреди - принципи, значение, мерки" можете да разгледате ТУК

След разглеждане на темите за мониторинга на видовото разнообразие и популациите на стопански ценни риби, както и селективността на риболовните уреди, проф. д-р Атанас Палазов от Института по Океанология към БАН, представи Националната оперативна морска обзервационна система на Република България и инсталираната в Черно море океанографска апаратура, предоставяща ценни данни от полза за рибарите, вкл. данни за вълнението на морето, температурата на морската вода, посока и скорост на вятъра.


Материалите от представянето на проф. Палазов относно  Националната морска обзервационна система можете да свалите ТУК. Информацията за инсталираната в Черно море океанографска апаратура, предоставяща ценни данни от полза за рибарите, вкл. данни за вълнението на морето, температурата на морската вода, посока и скорост на вятъра, е достъпна ТУК. 

Последната разгледана тема в рамките на първа панелна сесия от работната среща с представители на науката беше "Проучване на биологичната активност и функционалната активност на тъкан от черноморски двучерупчести като ресурс за природни нутрацевтици". Темата беше представена от доц. д-р Албена Мерджанова от Медицински университет-Варна


В началото на своето изложение, доц. д-р Мерджанова подчерта важната роля на проучванията за биологичната активност и функционалните свойства на двучерупчести, резултатите от които, предоставят ценна информация за техния химически състав, а получените данни за съдържанието на хранителни вещества в достъпни на местно и регионално ниво храни, са в основата на програми и политики в областта на храненето, рибарството и аквакултурите, и селското стопанство. След това доц. д-р Мерджанова представи някои от вече постигнатите резултати от научно-изследователски проект, финансиран по Фонд научни изследвания, в рамките на който се провеждат изследвания за качеството и функционалния потенциал на 3 вида черноморски миди: черна мида и 2 вида бели пясъчни миди.