На 30.11.2021 г. в град Варна, хотел, "Rosslyn Dimyat Hotel", се проведе национална конференция на тема „Устойчива синя икономика – тенденции и перспективи пред България“, организирана от Европейския механизъм за подкрепа за Черно море и Морски клъстер България в качеството си на Национален хъб към механизма. 


Участие в конференцията присъствено и онлайн взеха над 100 заинтересовани страни, вкл. представители на дирекция „Морско дело и рибарство“ и дирекция „Изследвания и иновации“ на Европейската комисия, Стоян Котов, директор на дирекция „Морско дело и рибарство“, МЗХГ, експерти от Звеното за подкрепа на Националната Рибарска Мрежа (НРМ), Местни инициативни рибарски групи и други членове на НРМ,  членове на Морски клъстер България, както и други заинтересовани страни. Експертите от Звеното за подкрепа на Националната Рибарска Мрежа - Силвия Атанасова и Енчо Иванов взеха участие в конференцията присъствено, което осигури възможност заинтересованите страни да проследят най-интересното от събитието чрез директно излъчване в социалните мрежи.

Националната конференция "Устойчиви синя икономика - тенденции и перспективи пред България" беше открита от г-жа Илзе Атанасова, изпълнителен директор на Морски клъстер България и г-жа Надежда Бухова, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията - национален координатор на Механизма за подкрепа за Черно море. 

Началото на конференцията беше поставено с представяне на Европейския механизъм за подкрепа за Черно море, създаден през 2020 г. и осъществяващ дейността си с подкрепата на Европейската комисия. Г-жа Илзе Атанасова разясни, че структурата на механизма за подкрепа за Черно море се състои от централен екип и национални хъбове, които работят съвместно с национални координатори. Национален хъб за България е Морски клъстер България, а национален координатор – Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Г-жа Илзе Атанасова поясни още, че ролята на националните хъбове е да популяризира възможностите за финансиране и идентифицирането на проекти в областта на синята икономика, както и осигуряването на по-добра видимост на проектните идеи. 

Г-жа Надежда Бухова, МТИТС, приветства участниците в конференцията с добре дошли, като подчерта важната роля на България като първи координатор на Механизма за подкрепа за Черно море. Тя очерта основните предизвикателства, свързани с пандемията COVID-19 пред секторите на синята икономика и постави фокус върху идентифицираните приоритетни области за развитие на синята икономика в страната:

  • Крайбрежен и морски туризъм
  • Морски транспорт – устойчиво корабоплаване
  • Предпроектно проучване за наблюдение на морския трафик
  • Рибарство и аквакултура
  • Устойчиво използване на морските ресурси

Г-жа Бухова разясни, че в ролята си на координатор на Механизма за подкрепа за Черно море през 2020 г. България е започнала работа по идеята да бъде създадена мрежа за интелигентни и зелени пристанища, вкл. е започнала проучване за възможността пристанищата да се превърнат в енергийни центрове чрез използването на нисковъглеродни технологии. Тя обърна внимание и на трудностите на местно равнище, които следва да бъдат преодолени, с цел благоприятстване използването на алтернативни източници на енергия в синята икономика. Беше подчертана и необходимостта от разработването и прилагането на иновативни бизнес модели, вкл. иновативни обществени поръчки в подкрепа на местните иновации. 

По време на официалната част по откриването на конференцията беше прочетен и поздравителен адрес от г-н Румен Радев, президент на Република България. В поздравителния адрес беше подчертан значителният принос на синята икономика за устойчивото развитие.

Конференцията продължи с първата тематична сесия „Преход към устойчива синя икономика – тенденции, предизвикателства и възможности.“

Г-жа Патриция Бусолини от ГД „Морско дело и рибарство“ на ЕК откри сесията с представяне на европейската визия за синята икономика.


Г-жа Бусолини подчерта важността на секторите на синята икономика, които са едни от най-бързо развиващите се в европейската икономика. Тя обърна внимание на необходимостта от нови бизнес модели за развитие на синята икономика, които да доведат до син растеж с нулево замърсяване, както и създаване на нови работни места. Г-жа Бусолини подчерта, че България и Румъния са единствените държави-членки на ЕС в Черноморския регион, и затова е важно те да водят процеса на преход към устойчива синя икономика в рамките на общия дневен ред за Черно море. Тя обърна специално внимание на възможностите за кандидатстване по процедура за директно кандидатстване към Европейската комисия „Support Blue economy entrepreneurship“, по която ЕК се надява да има повече проектни предложения с водещи партньори от България и Румъния. Г-жа Бусолини призова за активно участие в процедурата за подбор на проекти на заинтересованите страни от България.

Други важни акценти, разгледани по време на представянето, свързано с прехода към устойчива синя икономика, бяха:

  • Мултисекторният подход при развитието на синята икономика, която се състои от множество взаимосвързани сектори
  • Иновациите като основен двигател на устойчивия растеж
  • Прилагането на холистичен подход чрез пилотни инициативи
  • Прилагането на подхода „отдолу-нагоре“
  • Възобновяемата офшорна вятърна енергия, за която ЕК е разработила отделна стратегия
  • Морските отпадъци
  • Европейската мрежа за морско наблюдение и данни EMODENT като инструмент в подкрепа на синята икономика 
  • Развитието на съвместни инициативи за устойчиво развитие на синята икономика в Черно море – за целта е необходимо националният координатор да отговаря за допълване на инициативите с националните програми и проекти.  

Цялата презентация на г-жа Патриция Бусолини от ГД "Морско дело и рибарство" на ЕК на тема "Устойчива синя икономика в Черно море" можете да разгледате ТУК.

Следващият гост-лектор в първата тематична сесия беше г-жа Еолина Милова, старши специалист по околна среда в Световната банка. Г-жа Милова представи основните препоръки от Доклада на Световната банка за устойчива синя икономика: 

  • Здрави морета и океани
  • Устойчиви и интегрирани дейности в синята икономика
  • Комбинация от дейности между взаимодопълващи се сектори
  • По-устойчиво използване на морските ресурси – новата пътна карта на ЕС
  • Прилагане на холистичен подход за развитие на синята икономика