В доклада са представени екологичното състояние на Черно море, черноморските рибни ресурси и други актуални въпроси от сектор "Рибарство и аквакултури". Автор на доклада е гл. ас. д-р Радослава Ив. Бекова, секция „Биология и екология на морето“, Институт по океанология – БАН, гр. Варна.
Световният фонд за дивата природа (WWF) е една от водещите независими природозащитни организации в света. Глобалната мрежа на организацията работи в повече от 100 страни, подпомагана от над 5 милиона доброволци. Екипът на WWF Дунавско-Карпатска програма опазва и възстановява природните ценности в региона, като работи по моделни трансгранични проекти, подпомага политиките за опазване на околната среда, изгражда капацитет, информира обществеността и търси решения на предизвикателствата, за да осигури по-добър живот, устойчиво развитие и опазване на биоразнообразието в региона.
Интересни факти за Черно море:
Фактори, обуславящи екологичните проблеми на Черно море:
Извършената оценка на състоянието на експлоатираните видове риби през 2017 г. показва, че няма видове в „Добро състояние“. Четири вида не са оценени (черноморска бодлива акула, морска лисица, карагьоз и лефер), а останалите уловени видове са в „Недобро“ състояние (цаца (трицона), меджид, сафрид, барбуня и черноморски калкан).
Природните условия в Черно море (най-вече големите колебания на температурния режим), както и физикогеографските условия (липса на защитени от вълнение райони като лимани, фиорди и силно врязани в сушата заливи) са главните лимитиращите фактори за развитието на аквакултури по черноморското ни крайбрежие. Съществуват благоприятни условия за създаването на мидени ферми с добро качество на продукцията.
Основната част от улова в Черно море попада в три групи: пелагични, дънни и анадромни риби. Във всяка от тези групи, повече от 90 % от обема на улова се пада на няколко водещи видове.
Пристанища в България
Съгласно регистъра на пристанищата, представен на сайта на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, в районите на Морска администрация Бургас и Варна функционират общо 13 риболовни пристанища. Общият брой на пристанищата в страната е 61.
Плавателни съдове
Съгласно корабният регистър към ИАРА общо регистрираните кораби/лодки, които извършват риболовна дейност са 1854.
Над 50% отплощта на морското дъно до 100 м дълбочина е подложена на натиск от абразия вследствие на активен риболов.
В сектор рибарство има около 12 260 заети, от които 16 % са жени. А само 1 % от разрешителните за стопански риболов са издадени на жени. Те преобладават в преработвателната промишленост и в маркетинга. Голям брой жени са заети в изследователските и образователни структури.
Някои от черноморските видове имат сезонен и/или миграционен характер. Други се отбелязват като “местни” (немигриращи) и са обект на целогодишен риболов.
Най-често обект на риболов в Черно море са дребни видове риби: цаца, хамсия, сафрид и меджид.
Основна причина за ниското биоразнообразие в Черно море са неговите особености:
В периода между 70-те и 80-те години поради интензивното земеделие, свръхулов и индустрия е регистриран упадък на екосистемите в Черноморския басейн и загуба на видове. Въпреки това, към момента има зони по крайбрежието, които имат висока представителност на видове риби, бозайници, дънни екосистеми и т.н. Това са акваториите на юг от Бургаския залив, както и северно от Варна – около Калиакра, Камен бряг, Тюленово.
Според най-новото проучване, в което са анализирани данни за температурата, солеността и плътността на Черно море за периода 2005- 2019 г., се наблюдава тенденцията към по-топли зими. Това води до затопляне на слоя междинни води, който разделя богатите на кислород повърхностни води от безкислородните дълбоки водни маси. През последните 14 години ядрото на междинния слой се е затоплило с 0,7°C. Постепенното му размиване може да улесни проникването на дълбоките безкислородни води в горния слой, което би имало неизвестни последствия за морската екосистема.
Промените в климата, които оказват влияние върху крайбрежните екосистеми:
Незаконният, недокладван и нерегулиран риболов (ННН) намалява рибните запаси, унищожава морските местообитания, нарушава конкуренцията, поставя добросъвестните рибари в неравностойно положение и отслабва крайбрежните общности, особено в развиващите се страни.
През последните 10-15 години в състоянието на екосистемата на Черно море се наблюдава известно възстановяване в резултат от намаления приток на хранителни вещества и намаляването на инвазивните гребеновидни медузи. Въпреки това Черно море представлява по-скоро пример за адаптация, отколкото за истинско възстановяване. Системата се характеризира с:
Въпреки че рибните запаси са възобновяеми, те могат да бъдат изчерпани. Част от тях са обект на прекомерен улов.
Основната причина за намаляване на уловите от стопански ценни видове риба е породена от влошеното състояние на популациите и загубата на местообитания, което е тенденция в световен мащаб. Тези негативни промени се дължат основно на климатичните промени, антропогенния натиск и свръхексплоатацията на видовете.
Черно море показва много ясно безсмислието на това рибарството да се управлява така, сякаш е изолирано от по-широките динамични процеси в екосистемите, от които рибните запаси са важна част.
УСТОЙЧИВИЯТ ИЗБОР НА МОРСКА ХРАНА Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА МИЛИОНИ ХОРА
Повече информация за проекта: http://riba.wwf.bg/