Съгласно задълженията си по Регламента за създаването на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), в края на юли Европейската комисия (ЕК) публикува доклад за изпълнението му: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/mex_22_4784 .

В доклада, който обхваща периода до 30 юни 2022 г. и включва обзор на Плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на 25 от държавите-членки, включително на България, се констатира че 18 месеца от одобряването на МВУ, изпълнението му напредва бързо и е в съответствие с графика на реформите и инвестициите, заложени в Националните ПВУ.

100 млрд. евро са изплатените средства по МВУ, представляващи около 20% от общото финансиране. 56.6 млрд. евро авансово финансиране на 21 държави-членки и 43 млрд. евро реални плащания на 6 държави (Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Португалия и Испания), са осъществени. 

Като „балансиран“ определя Комисията напредъка в прилагането на заложените в ПВУ реформи. Сред примерите за осъществени реформи са: приетият от Хърватия Закон за алтернативните горива в транспорта; осъществената от Франция реформа, свързана с управлението на публичните финанси; приемането и прилагането от Гърция на Закон за управление на отпадъците и др.

Държавите-членки, както констатира Комисията, са извършили и значителен брой инвестиции, като примери в това отношение са:

  • Предоставена от Хърватия подкрепа на фирмите за повишаване на енергийната им ефективност и използването на възобновяема енергия в промишления сектор;
  • Отпуснати от Франция 400 хил.  гранта за обновяване на частни жилища;
  • Обявен от Гърция търг за изграждане на 13 регионални центъра за гражданска защита чрез схеми за публично-частно партньорство;
  • Закупуване на 600 хил. компютъра за ученици и учители от Португалия и др.

Предприети са и редица действия, за да се осигури видимост на подкрепата от МВУ, например стартирането на национални уебсайтове по ПВУ. Комисията също поддържа уебсайт на МВУ, на който са публикувани и Националните ПВУ, както и връзки към съответните национални уебсайтове:https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/recovery-coronavirus/recovery-and-resilience-facility_en. ЕК стартира и кампания NextGenEU, за повишаване на осведомеността в цяла Европа относно обхвата и целите на възстановяването. Скоро се предвижда да се анонсират и постигнатите конкретни ползи от проекти, финансирани от МВУ във всяка държава-членка.

Зеленият преход:

Съгласно Механизма, 37% от средствата в Националните ПВУ следва да са насочени към адресирането на климатичните промени, т.е. зеления преход. Прегледът на 25-те плана показва, че този ресурс е общо около 40%, като доста държави-членки са насочили над половината от разпределените им средства към климатичните цели. С най-висок дял заделени средства за зеления преход в Националния си ПВУ е Люксембург с 60.9% , следва Дания с 59.5% и България с 58.9%. Най-нисък е делът на тези разходи в плановете на Гърция и Италия- от по 37.5%.

МВУ, освен помощта за постигане на целите на ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. и за климатична неутралност до 2050 г., насърчава и устойчивата мобилност, повишаването на енергийната ефективност и по-голямото използване на възобновяеми енергийни източници. Мерките, подкрепяни от ПВУ, ще допринесат и за намаляване на замърсяването на въздуха, насърчаване на кръговата икономика, възстановяване и опазване на биоразнообразието и т.н. 249 млрд. евро от общата сума за 25-те държави-членки е предназначена за мерки, допринасящи за зеления преход. Примерите за реализирани етапни мерки са: инвестиции във Франция в подкрепа на енергийно ефективното обновяване и основното саниране на частни и социални жилища; въведеното в Италия ново законодателство за насърчаване на производството и потреблението на биометан; приетата законодателна рамка в Гърция за инсталирането и използването на зареждаща инфраструктура за електрически превозни средства и др.

Дигиталната трансформация:

За цифровата трансформация, при изискване от минимум 20%, насочените средства са около 26% от националните алокации или общо около 127 млрд. евро. Германия и Австрия ще инвестират най-много ресурс в сектора, около 53% от националните си алокации. Хърватия и Швеция са с най-малкия дял на планирани инвестиции, съответно от 20.4% и 20.5%. България е отделила 26% за цифровизацията.

Изпълнени са 44 етапни цели, а примерите са:

  • Разработването на Портал за дигитален туризъм от Италия;
  • Приети от Франция шест стратегии за ускоряване на иновациите в ключови цифрови технологии (квантови технологии, киберсигурност, цифрово образование, културни и творчески индустрии, 5G, облачни технологии);
  • Създадено звено в Хърватия за изпълнение и управление на проекти за цифрова трансформация в Министерството на земеделието, което ще гарантира най-малко 30 цифровизирани публични услуги, платформа за интелигентно земеделие и публично достъпна информационна система за проследяване.

Интелигентният, устойчивият и приобщаващият растеж:

Държавите-членки са включили много реформи и инвестиции в ПВУ, които допринасят за насърчаване на интелигентния, устойчивия и приобщаващия растеж. Планирани са значителен брой мерки, пряко и косвено подпомагащи МСП. Общо 25-те плана допринасят с около 235 млрд. евро за насърчаването на растежа.

От общо 228 изпълнени цели и постигнати резултати, 115 допринасят за възстановяването и насърчаването на устойчивия растеж. Държавите-членки са стартирали както реформите, така и инвестиции в подкрепа на МСП - за възстановяване и подобряване на достъпа им до финансиране. Например Гърция ще реформира бизнес средата си  чрез намаляване на административната и регулаторна тежест върху бизнеса, включително за МСП. Реформата ще ограничи стойността и продължителността на различни процеси, като получаване на кредит, електроснабдяване, регистриране на собственост и получаване на разрешение за строеж. Реформа на обществените поръчки също се предвижда в гръцкия план, с цел подобряване на достъпа на МСП до тях.

Реформа в сферата планира и Италия, която ще опрости правилата и процесите, ще увеличи правната сигурност за бизнеса, ускори възлагането на обществените поръчки и намали сроковете за плащания от страна на публичните възложители, което ще бъде от полза и за МСП.

Социалното и териториалното сближаване:

Планираната подкрепа в 25-те ПВУ е около 222 млрд. евро. 82 са изпълнените етапни цели. Примери в това отношение са:

  • Инвестиции във Франция за обновяването на локални ж.п. линии и реформа за прехвърляне на правомощия на местното ниво. В ход са и проекти за изграждане на пътни ленти за обществения транспорт и споделените пътувания;
  • Инвестиции в Италия, насочени към уязвимите групи и предотвратяване на институционализацията, чрез: подкрепа на уязвими семейства, деинституционализация на грижите за възрастните хора, укрепване на домашните социални услуги за предотвратяване на хоспитализацията и подобряване на социалните услуги за предотвратяване на „прегарянето“ сред социалните работници, въвеждане на реформа за модернизиране на активните политики на пазара на труда и подобряване на системата за професионално обучение;
  • Реформа в Португалия за разработване на Национален жилищен план, придружен от инвестиции за подобряване на жилищния фонд на регионално ниво;
  • План за действие за справяне с енергийната бедност в Гърция, който включва целенасочени политики и мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради на икономически уязвими домакинства.

Здравеопазване, икономическа, социална и институционална устойчивост, за повишаване на готовността и капацитета за реагиране при кризи:

Реформите и инвестициите в сектора са за около 87 млрд. евро. 98 етапни цели вече са изпълнени, като примери са:

  • Подобрената националната здравна система във Франция с реформа, опростяваща управлението на болниците;
  • Пътна карта в Гърция за цялостна реформа за кодификация и опростяване на данъчното законодателство;
  • Италия реформира гражданското и наказателното си правосъдие и инвестира в цифровото оборудване на болниците си;
  • Португалия подкрепи цифровизацията на публичната администрация и прие нов Закон за психичното здраве, който определя принципите за организация на грижите по психично здраве;
  • Хърватия прие нов Закон за предотвратяване на конфликта на интереси и Антикорупционна стратегия за периода 2021-2030 г. Одобрен е и Национален план за развитие на здравеопазването 2021-2027 г., в който се определят конкретни цели, мерки и дейности, насочени към подобряване на здравната система.

Редица държави-членки планират да инвестират и в укрепването на киберсигурността си, както и в стратегически важни сектори като аеронавтиката и космическия сектор във Франция.

Политиките за следващото поколение:

Основен акцент са мерките, насочени към следващото поколение, децата и младежите в сферите на образованието, обучението, грижите в ранна детска възраст, както и мерки за подпомагане на младежката заетост. Примери за мерки с изпълнени етапни цели са:

  • План за действие за справяне с младежката безработица в Испания в рамките на по-широка реформа за модернизиране на активните политики на пазара на труда;
  • Субсидии за чиракуване, стимули за висше образование и подкрепа за научните изследвания и развитието на иновационните екосистеми във Франция и др..

В доклада е описан и приносът на МВУ за справяне с неравенствата между половете. Посочва се, че ковид кризата е изострила предизвикателствата, свързани с неравенството между половете в ЕС. Нивото на заетост на жените с малки деца в ЕС е с 11.8 процентни пункта по-ниско от това на жените без деца през 2020 г. Физическото и психо-социалното въздействие на пандемията също увеличава неравенствата и оказва въздействие върху жените, децата и групите в неравностойно положение. Важен фактор, който ЕК отбелязва, е и засиленото домашно насилие.

129 мерки в 25-те ПВУ-та се считат за насочени към равенството между половете. Примери за мерки с изпълнени етапни цели са: създадения в Италия фонд за подкрепа на женското предприемачество; въведените в Испания задължения за работодателите за осигуряване на равно заплащане на мъжете и жени и др.

Регламентът за МВУ предвижда и предоставянето на заеми по ПВУ до 360 млрд. евро. Досега размерът им е около 165 млрд. евро, като от тях 122.6 млрд. евро са отпуснати на Италия.  

В края на доклада Комисията прави заключение, че дори на тази ранна фаза от реализацията си МВУ доказва полезността си. Очакванията са плановете насочат мерки за справяне и с новата криза, пред която е изправен ЕС, произтичаща от руската инвазия в Украйна. В този контекст се призова за по-високо ниво на целите за подобряване на устойчивостта на енергийните доставки в Съюза, за намаляване на зависимостта от вноса на енергия и за подкрепа за справедливия преход. Всичко това, според Брюксел, изисква комбинация от допълнителни инвестиции и реформи, както на европейско, така и на национално ниво. В този контекст са и предложенията на Комисията от май, по които се очаква старт на дебата по същество през есента, известни като REPowerEU- https://www.old.namrb.org/dopalnitelni-sredstva-v-npvu-po-repowereu